Изгубени надежди
спъват се
в несбъднати мечти.
И падат
в пропастта на мислите
на остри спомени-скали.
За първи път летят,
но падайки
и за последен път.
И във утробата
на вярата
умира нероден стихът...
Константин - Знам добре това
Започва денят с познатото чувство,
че е изживян.
Преливане пак от празно в пусто-
сам вечно съм сам.
От радиото любовна балада,
тихичко звучи.
Мъгла от сълзи за кой ли път пада
в моите очи.
ПР.Аз знам добре това,че
не е мъжко да се плаче.
но днес е тъжна луната
празник е на самотата.
Да знам и вчера беше
пак в очите ми валеше.
Без теб така е всеки ден.
Прелиствам на ум живота си с тебе-
всеки ден и час.
И чувам почти гласа ти до мене-
най-топлия глас.
И виждам почти лицето,косите-
стигам ги почти.
Но пак е мираж,мираж от сълзите-
в моите очи.
ПР.Аз знам добре това,че
не е мъжко да се плаче.
но днес е тъжна луната
празник е на самотата.
Да знам и вчера беше
пак в очите ми валеше.
Без теб така е всеки ден.
