"... Туй, що устата посере, нищо не може да го изпере
Радой Ралин"

 Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
  МАМА – написа бавно,
сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.  
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
  Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
  То искаше прегръдка нежна,
чиста, във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
  На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
  Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има - дари със майки клетите деца!  
...И тука и поета се разплака, от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака, жадуваните майчини ръце...  

Таня Илиева

 Голяма мъка с това гърне, ви казвам.
Гладен ли е - казва, 
Жаден ли е - казва.
Иска нещо ли - ма, няма проблеми, казва си, дори на два езика. (Майчин, щото бащата няма думата, и разговорен - български).
Абе, играе му се с някого -казва си.
Е, пусто лайно, не си го казва. К"во да го правим това човече? 😀 
Ми, като почне ясла? Ще му мият ли дупето, ще го подсушат ли, ще му запашат ли потника в гащите..

Главоблъсканица на една майка, с първо чедо - единствено и неповторимо. На мама най-хубавото. 
Да, да. Знам я тая приказка за вранчето.

 Кое прави човек бездушен? Кое го прави сляп за страданието, за болката, за смъртта на живи същества? Кое му позволява да спи спокойно, когато над главата му умират живи същества в агония?  Това са риторични въпроси и никой, никой не може да отговори...   В нашата страна животът на живите същества не струва и 5 стотинки и това е така не защото на някакви институции не им пука, а защото на нас хората не ни пука.    Ние сме тези, които затварят отдушниците на сградите, с пълното съзнание че вътре има живи гълъби и други животни, които няма от къде да излязат.    Ние сме тези, които спокойно вечерят със семейството, докато над главите им се гърчат в агония живи същества.    Ние сме тези, които нехаем за чуждия живот, ако го носи животно, което не харесваме или от което се страхуваме.    Разбира се, става въпрос за част от нашето "общество", но огромна част.   При санирането на сградите или при текущи ремонти, хората извършващи ремонтите затварят с мрежа отворите на отдушниците, оставяйки по този начин птиците в капана на подпокривното пространство.  Това става с ясното знание на етажната собственост, залага се в проектите за ремонтните дейности и се калкулира в стойността на ремонта.  По пътя на проекта множество хора одобряват параметрите на ремонта. След това работниците извършват дейностите под ръковоството на техническия ръководител. За труднодостъпните места отвън се налага и алпинисти да се спускат с катераческа екипировка. Толкова много хора по пътя към края...      С дни продължава агонията на съществата затворени вътре без възможност да излязат заради мрежите. Понякога при санирането отворите направо се затварят с изолацията и така спира и достъпът на въздух и светлина.    Без храна и вода обезумелите птици се блъскат в замрежените отвори в отчаян опит да излязат. Малки и яйца, чиито родители не могат да влязат, бавно гаснат. Отвън родителите на тези малки се блъскат на свой ред в мрежите, отчаяно опитвайки се да изпълнят родителския си дълг и да се погрижат за малките си. Нима ние хората не правим същото, когато малките ни са застрашени? Нима животат не е ценен за всеки, който го носи?   Голяма част от съседите в блоковете, в които това се случва, абсолютно са наясно какво е положението и че горе има живи птици. Това става ясно от разговорите ни с тях. Мнозина се опитват дори да възпрепятстват изваждането на останалите живи, ръсейки закани и обиди спрямо хората, които не се поколебават да влязат и извадят живите гълъби. Някои лъжат, че са проверили и няма, с цел да ни откажат незнайно защо, като от тях не се иска нищо повече от това да дадат достъп.   

1. И знаете ли кое е най-силният аргумент пред побеснелите съседи, които всячески се опитват да попречат? Миризмата. Това че ще мирише от разлагащите се трупове е единственият аргумент, който чуват. Не агонията, не мъчителната смърт и не страданието. Миризмата. 

  Снимките, които ще видите, са доста цензурирани. Най-тежките и брутални гледки умишлено са спестени. Надяваме се тези гледки да ударят в мозъка хората, които не си дават сметка какво зверство извършват. Може би като ги видят ще осъзнаят... НЕЩО. Може би.   Разбира се, хора като доброволците на ДЖ не могат да помогнат на всички зазидани по този брутален начин гълъби. Няма как да обикаляме цялата страна, защото това се случва непрекъснато и навсякъде. Няма и как да се погрижим за всички блокове в София. Ако имате такъв случай, помогнете с каквото можете Вие! Не е трудно, стига човек да има достатъчна доза желание и увереност, че прави правилното нещо, СПАСЯВА ЖИВОТ.   За едни най-обикновени гълъби. За един най-обикновен ЖИВОТ, който диша, движи се, живее трудно и отглежда потомството си. Не се иска нещо повече от нас хората, освен да не пречим на ЖИВОТА и да го виждаме, когато е пред очите ни...

Любомила Кривошиева
Дивите Животни

 .... Аз имам антитеза.
И тя гласи, следното :

Домът е там, където си щастлив,
седейки сам, със себе си,
без да се чувстваш самотен.
Това е домът.
Всичко останало, е зависимост.

 Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 

 

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

 

Д. Дебелянов

 СИСТЕМАТА НИ УБИВА Видях го да стои от страната на пътя, едвам крепящ се да не падне. Спрях и отидох при него. Дядо Димо, така се казва мъжът, който стоеше в безпомощно състояние днес до пощата, хванат за една кола и с треперещи крака. Попитах го дали всичко е наред и има ли нужда от лекар. Нищо не разбрах от думите му, защото говореше много трудно и неразбираемо. Звъннах на 112 и поисках да пратят полиция, за да бъде прибран ако е изгубен. Пуснах и апел в групата за помощ, за разпознаване ако някой го познава. Така започва историята ми за продажната ни система и за този предаден човек.          Роден през далечната 1940 година, горд българин, военен командир с голям пагон, който е служил за родината си с цялото си сърце. Изгледал двама сина - двама. Димо - така се казва, един от хората създали нашата страна, което още личеше единствено по снимката на личната му карта, с пагон и наперен мустак. А сега????           В безпомощно състояние на центъра на града, отишъл да вземе мизерната си пенсия с такси, защото живее далеч от пощата и има прекаран инсулт, който му затруднява движението и говора. Защо ходи той, ще попита някой? Ами защото този човек е изоставен сам да се оправя, от страната, на която е служил, от децата, които е отгледал - двама сина, нали помните?! Отишли на гурбет в Германия и зарязали болния си и самотен баща. Този човек изглеждаше, като просяк. Със скъсани обувки, извехтели дрехи, некъпан от поне една година, не ял нормално неясно от кога, неизпран и тънещ в мизерия, но борещ се с живота и за своето оцеляване. Захвърлен от системата, от децата си, никому ненужен в празния апартамент, но ГОРД и непоклатим.           Предложих му помощ да го настаня в старчески дом и да плащам настаняването му, за да живее нормално и да се грижи някой за него, но единственото, което той направи е да ми покаже едничкото, което му е останало, неговата гордост и с високо вдигнат пръст ми каза, НЕ, аз ще се оправя, извикай ми такси. Още съм разстроен от тази среща с този човек днес. Още не мога да проумея как е възможно това да се докарат такива хора до това положение, в тази продажна страна. Как е възможно да зарежеш човека, който те е създал и изгледал - двама сина?! Не разбирам!!!!!!!!           Полицаите извикаха линейка да го транспортира до тях, взех стол от близкия детски магазин да седне, защото едвам се държеше на краката си, но като един български воин, не признаваше, че има нужда да седне. Звъннах на директорката на социални грижи Павлина Делчева, която пое ангажимент още утре сутринта да изпрати социалните у тях и да помогнат с каквото могат. Негова комшийка написа във фейса, че дни по-рано го е намерила паднал, не можещ да си отключи вратата. За сега е у тях и е добре, но до кога? До следващата пенсия или до смъртта?            Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.............. :(  
Янко Янков

Драги читатели, от известно време, насам, социалните мрежи "гъмжат" от гръмки заглавия, подканящи нас, гражданите на Република България, да се вдигнем на протест, в неделя.
Протестът, ще е срещу правителството на ГЕРБ и решенията, които то взима ( и не взима ).
През последните, няколко дни, нещата, съвсем ескалираха, обявявайки, че ще плащаме повече, за автомобилите си. Така било в Европа. Време, било,  в България, да се плащат данъци, като в Европа. Никой не казва, обаче, че доходът на българина, НЕ ОТГОВАРЯ, дори на минималния доход, на един европеец. 
Ще премина на въпроса : Колко от Вас, смятат да присъстват, физически, на този протест? Кои от Вас, няма да присъстват, и защо?
Старт.

⚠️ #БАБХ ОТНОВО СКАЧА СРЕЩУ ЗАЩИТНИЦИТЕ НА ЖИВОТНИ   Поредният пример защо е крайно време  фунцията на Българска Агенция по Безопасност на Храните като контролен орган на хуманното отношение към животните (ЗЗЖ И ЗВМД) да бъде отнета и предадена на тези, които могат да я изпълняват:   Този път са си наумили да затварят клиниката на Организация за защита на животните "Четири лапи"!   Ето какво пише организацията:    "Мили приятели, от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) започват открита война с нас. За втори път в рамките на четири месеца проверяват клиниката ни в Банкя, като и двата пъти не откриват никакви нарушения, но въпреки това изпращат невярна информация до медиите за “редица” нарушения.    Целта е ясна: да затворим клиниката, да не предлагаме безплатни кастрации и лечение на бездомни животни, да не намираме дом на пострадали кучета и котки и най-вече - да ни сплашат, за да не критикуваме дейността на агенцията и безумията, които твори. Не си замълчахме, когато в Странджа се избиваха животни, не си замълчахме, когато искаха да убият кравата Пенка, не си замълчахме, когато избиха птиците в зоопарка, не мълчахме и когато не пускаха Масуд и Терез да заминат за Холандия. Няма да замълчим и сега. БАБХ трябва да се промени, за да изпълнява адекватно ролята си на контролен орган за спазване на Закона за защита на животните. Дори и това да означава оставки и промяна на ръководството на агенцията.   #БАБХоставкикога"