Уморих се от думите, всичко си казахме,
уморих се от болката на голите истини.
Проклех чувствата до безкрайност доказвани
и новите страници, отдавна прелистени.
Заключих си устните за нови любовници,
оставих милувките за някой след теб.
Запазих прегръдките за други прахосници.
И даже усмивките за следващ ревнивец проклет.
И чакам го него, като тебе да дойде,
да обещае всичко и всичко да вземе.
Независимо какъв е, защо е и кой е,
и малкото сили той ще отнеме…
И отново пресъхнали, ще търсят очите ми -
целувка - утеха от някои след теб…
Изморени отново ще бъдат ръцете ми,
за старите рани да дирят нов лек.
Уморих се да чакам нови измамници
и да търся забрава, като гледам напред.
Сега искам да бъда като тези безсрамници
и мъка да давя във просто уиски със лед…