Прочетен: 1055 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2015 13:18
Но накъде, по кой ли път?
Водачите ти днес на смени
От залъка ти пак крадат.
Ти обедняваш нетърпимо
и бягаш в чуждите страни.
О, минало незабравимо,
към бъдещето погледни.
Книжовността, таз сила нова,
безсилна рухна посред път.
На автомата и пищова
в теб само чува се гласът.
А тез, които пишат книжки
(да го призная ме е срам),
досущ като църковни мишки
гладуват в празния ти храм.
Ти уж си нация културна –
с полезен труд се залови:
към избирателната урна
върви, народе, пак! Върви!
За срам на българското слово,
с което ще те заблудят
върви да избереш отново
онези, дето те крадат.
Нима лъжите им солени
не знаеш вече наизуст?
Върви народе унизени
във европейския съюз.
Върви, народе! Всички драпат
да грабнат кокала без бой.
Върви на изток... Не, на запад.
Я по-добре на място стой!
Върви, народе възродени,
подгонен от безброй беди,
от криза безконечна гонен
слугувай в чуждите страни!
Че пак науката е слънце,
но веч в душите ни не грей.
Народност тук е мръсна дума
и знание тук не вирей.
Безвестен си ти пак, безславен,
извън историята веч.
Отдавна другите славяни
отидоха напред далеч.
У нас пък братовчеди, братя
оплюваха дедите ни,
безчинстваха непоправимо,
изнесоха парите ни.
Във мрак потъваме дълбоко
без Вас - Методий и Кирил,
но никой днес не го е грижа
за българския говор мил.
