Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на pilinci
Име:
Elmaz Hamid

Възраст:
25

Пол:
жена

Град:
Варна

Статистика
Популярни постинги:
4

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
9

Блог вълни:
0
Последни постинги
 "Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не и отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”   Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог: - Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение. И внезапно чул Иван тих глас Божи: - Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна на съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея духа на богиня дух и външността и ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.   - Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена? - Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро. Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му? Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря. Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.   Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала: - Защо ме гледаш така внимателно, Иване? Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл: - Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих… - Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих. “Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.” И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.   “А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя цветя, за да не се излагам пред богинята.” Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той и купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена. Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед. “Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”   И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната. Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала: - Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници. - Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван и отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш. Съвсем изумена, Елена го попитала: - А ти? - Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.   Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето и от щастие сияло, очите и блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна. “О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”   - Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си. А развълнуван той седял, не знаел как да и каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил: - Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна. Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.   “ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук."                              Владимир Мегре
Категория: Тя и той
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове: 3
"... Туй, що устата посере, нищо не може да го изпере
Радой Ралин"
Категория: Поезия
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове: 2
 Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
  МАМА – написа бавно,
сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.  
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
  Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
  То искаше прегръдка нежна,
чиста, във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
  На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
  Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има - дари със майки клетите деца!  
...И тука и поета се разплака, от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака, жадуваните майчини ръце...  

Таня Илиева
Категория: Поезия
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.11.2018 20:02
22.11.2018 09:29 - На мама
 Голяма мъка с това гърне, ви казвам.
Гладен ли е - казва, 
Жаден ли е - казва.
Иска нещо ли - ма, няма проблеми, казва си, дори на два езика. (Майчин, щото бащата няма думата, и разговорен - български).
Абе, играе му се с някого -казва си.
Е, пусто лайно, не си го казва. К"во да го правим това човече? 😀 
Ми, като почне ясла? Ще му мият ли дупето, ще го подсушат ли, ще му запашат ли потника в гащите..

Главоблъсканица на една майка, с първо чедо - единствено и неповторимо. На мама най-хубавото. 
Да, да. Знам я тая приказка за вранчето.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове: 2
image Кое прави човек бездушен? Кое го прави сляп за страданието, за болката, за смъртта на живи същества? Кое му позволява да спи спокойно, когато над главата му умират живи същества в агония?  Това са риторични въпроси и никой, никой не може да отговори...   В нашата страна животът на живите същества не струва и 5 стотинки и това е така не защото на някакви институции не им пука, а защото на нас хората не ни пука.    Ние сме тези, които затварят отдушниците на сградите, с пълното съзнание че вътре има живи гълъби и други животни, които няма от къде да излязат.    Ние сме тези, които спокойно вечерят със семейството, докато над главите им се гърчат в агония живи същества.    Ние сме тези, които нехаем за чуждия живот, ако го носи животно, което не харесваме или от което се страхуваме.    Разбира се, става въпрос за част от нашето "общество", но огромна част.   При санирането на сградите или при текущи ремонти, хората извършващи ремонтите затварят с мрежа отворите на отдушниците, оставяйки по този начин птиците в капана на подпокривното пространство.  Това става с ясното знание на етажната собственост, залага се в проектите за ремонтните дейности и се калкулира в стойността на ремонта.  По пътя на проекта множество хора одобряват параметрите на ремонта. След това работниците извършват дейностите под ръковоството на техническия ръководител. За труднодостъпните места отвън се налага и алпинисти да се спускат с катераческа екипировка. Толкова много хора по пътя към края...      С дни продължава агонията на съществата затворени вътре без възможност да излязат заради мрежите. Понякога при санирането отворите направо се затварят с изолацията и така спира и достъпът на въздух и светлина.    Без храна и вода обезумелите птици се блъскат в замрежените отвори в отчаян опит да излязат. Малки и яйца, чиито родители не могат да влязат, бавно гаснат. Отвън родителите на тези малки се блъскат на свой ред в мрежите, отчаяно опитвайки се да изпълнят родителския си дълг и да се погрижат за малките си. Нима ние хората не правим същото, когато малките ни са застрашени? Нима животат не е ценен за всеки, който го носи?   Голяма част от съседите в блоковете, в които това се случва, абсолютно са наясно какво е положението и че горе има живи птици. Това става ясно от разговорите ни с тях. Мнозина се опитват дори да възпрепятстват изваждането на останалите живи, ръсейки закани и обиди спрямо хората, които не се поколебават да влязат и извадят живите гълъби. Някои лъжат, че са проверили и няма, с цел да ни откажат незнайно защо, като от тях не се иска нищо повече от това да дадат достъп.   
  1. И знаете ли кое е най-силният аргумент пред побеснелите съседи, които всячески се опитват да попречат? Миризмата. Това че ще мирише от разлагащите се трупове е единственият аргумент, който чуват. Не агонията, не мъчителната смърт и не страданието. Миризмата. 
  Снимките, които ще видите, са доста цензурирани. Най-тежките и брутални гледки умишлено са спестени. Надяваме се тези гледки да ударят в мозъка хората, които не си дават сметка какво зверство извършват. Може би като ги видят ще осъзнаят... НЕЩО. Може би.   Разбира се, хора като доброволците на ДЖ не могат да помогнат на всички зазидани по този брутален начин гълъби. Няма как да обикаляме цялата страна, защото това се случва непрекъснато и навсякъде. Няма и как да се погрижим за всички блокове в София. Ако имате такъв случай, помогнете с каквото можете Вие! Не е трудно, стига човек да има достатъчна доза желание и увереност, че прави правилното нещо, СПАСЯВА ЖИВОТ.   За едни най-обикновени гълъби. За един най-обикновен ЖИВОТ, който диша, движи се, живее трудно и отглежда потомството си. Не се иска нещо повече от нас хората, освен да не пречим на ЖИВОТА и да го виждаме, когато е пред очите ни...

Любомила Кривошиева
Дивите Животни
Категория: Регионални
Прочетен: 1383 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: pilinci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2057579
Постинги: 129
Коментари: 1027
Гласове: 437
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол