(C) 1963 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

НОЩТА ОТДАВНА БЕШЕ ПРЕГОРЯЛА;
ДОПИВАХМЕ СЪС ТРЪПНИ УСТНИ ВИНОТО,                                                           ОТ ЧАШИТЕ ДЪЛБОКИ КАТО ИСТИНА.                                                 ПРЕЗ ВИНЕНИТЕ ПАРИ ИЗДЪЛБОКО ВДИШВАХМЕ,
ПРЕСИТЕНАТА ЖАЖДА ЗА ВЕСЕЛИЕ.
А МУЗИКАТА БЕ ПРИТИХНАЛА,
ПОГЪЛНАЛА НА СТРЪВНИ ГЛЪТКИ ВРЕМЕТО;
ЕДВА ОГРАМОТЕНАТА ИЛЮЗИЯ,
ЧЕ ВЕЧНОСТТА ПРЕСТАВА ДА Е ВРЕМЕННА. УМОРАТА СЕ СТИЧАШЕ В НОЗЕТЕ НИ,
ИЗПЛЕЛИ ПРЕДИ ЧАС НАПРЕКО ДАНСИНГА,
ВЪЛШЕБНИЯТ КИЛИМ-ЖЕЛАНИЕ,
ЧИИТО НИШКИ БЯХМЕ С ТЕБЕ ДВАМАТА.

О, КОЛКО ПЛАХИ БЯХА ДНЕС РЪЦЕТЕ МИ,
ПОЛОЖЕНИ ПО ТЕБЕ ТЪЙ КОПНЕЖНО,
ПОД ТАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МРАК ПОЧЕРПЕНА,
ВСРЕД ТОЗИ ПРЕПОРЪЧАН ШУМ, ПРЕВЪРНАТ ВЪВ РИТЪМ НА СЪРЦАТА;
УСПЯЛ ДА ЗАГЛУШИ СЛАВЕИТЕ ПРЕД ВХОДА;
КОИТО УТРОТО ПРОНИЗВАХА СЪС ТРЕЛИ,
ПОДОБНО КАКТО МИНАЛАТА ПРОЛЕТ,
КОГАТО САМО ПОДОЗИРАХ ЧЕ ТЕ ИМА,
В КОЯТО БЕЗНАДЕЖДНО ДЕБНЕХ И ТЕ ТЪРСЕХ,
ПОТРЕСЕН ЧЕ НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ.

И, СТАНАХА КОСИТЕ ТИ ОТ ПЛАМЪК,
ТА С ДЛАН ПОНЕЧИХ ДА ГИ СКРИЯ,
ОТ ВЕТРОВЕТЕ ВИЕЩИ КРАЙ ТЕБЕ,
ПРЕВЪРНАТИ ВЪВ БЕЗПОЩАДНА БУРЯ,
КАКВАТО АЗ ДО БОЛКА ЗНАЯ, И ОТ КОЯТО СТАНАЛ СЪМ НА КРЕМЪК.

НОЩТА ОТДАВНА БЕШЕ ПРЕГОРЯЛА,
А УТРОТО СЕ ТУЛЕШЕ ЗАД ХОРИЗОНТА,
УСПЯЛО ВСИЧКО ДА ПОСТИГНЕ.

ДОПИВАХМЕ СЪС ТРЪПНИ УСТНИ КАПКИТЕ,
ОТ ВИНОТО НА ВРЕМЕТО РАЗПЕНЕНИ,
ОСТАНАЛИ ПО ДЪНОТО НА ЧАШИТЕ;
ПОРЕДНАТА ПОРУТЕНА ИЛЮЗИЯ,
КАКВАТО ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ СРЕЩАМ.

tHE eND / 21.10.2013.