ЗА ВСИЧКИ МАЙКИ, КОИТО НЕ СА ВЕЧЕ ДО НАС ,И НА КОИТО НЕ МОЖЕМ ДА КАЖЕМ "ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАМО!"   ЗАКЪСНEЛИ ЦВЕТЯ / Вера Илиева /  
Когато сълзи гърлото ми стискат и пари болката по теб,
от ъгъла на мойта стая аз взимам малкия портрет.
  На него ти си млада и красива  със тъмна, свилена коса, и сигурно била си тук щастлива, щом грейнала в усмивка си така.  
Да можех да те върна миг дори
и сгушена до пазвата ти мека да кажа колко ме боли,
че виждам друга в къщата да шета.
  Тя няма твоята усмивка бяла, ръцете ти,
ухаещи на хлебен квас,
и никога до мен не е седяла, когато плакала съм в късен час.
  Днес празник е и ако беше жива, за твоята любов и доброта, майчице, аз бих ти подарила букет от слънчеви цветя.   /Стихосбирка "С душа на птица"/