..И долу, под пробитата обвивка,

прозира изранената ми същност.

Където аз съм опит да съм силна.

И опит да престана да се връщам.

Така съм се изгубила във теб,

че вече не върви да се потърся.

И целият ми жизнен мироглед

опира до върха на твойте пръсти.

С надежда да съм нещо по-различно.

Но стигаш само глупавата нежност.

Дори не претендирам да съм всичко.

Дори не претендирам да съм нещо.

И малкото ми смисъл ми е бреме.

И пречи тази болка да отмине,

и пречи да престана да живея,

и пречи да забравя, че те има.

Когато ти се моля да остана,

дори не претендираш да си всичко.

А там, през оголелите ми рани,

личи ли си, че още те обичам?