Из „Историческите корени на нашите демократически традиции“
Иван Хаджийски – Съчинения в 2 тома, том 1, изд 1974, стр.86

       "Възраждането е един сложен и дълбоко обществен процес.
Този процес има за своя стопанска основа нахлуването в старото ни натурално стопанство на разменното, паричното стопанство чрез появата на един значителен слой от стокопроизводители – българските занаятчии – и зараждането в тяхната среда на българския търговски капитал.
Разбиването в 1683 година на турците под стените на Виена сложи предел на турските външни завоевания. Военната плячка престана да храни и облича воюващите турци. Те трябваше вече да купуват. Продавачи и военни доставчици станаха българските занаятчии. Значението на тези занаятчии за турската държава и за турското стопанство стана толкова голямо през 18 век, че в 1773 г. със султански ферман беше учредена Автономията на занаятчийските организации
Българските занаятчии станаха господари на пазара и една стопанска необходимост. Тази промяна в стопанското им положение направи революция в тяхното обществено и политическо съзнание, в тяхното самочувство. Те се чувстваха вече не като покорна рая, а като един необходим и следователно независим слой. Тяхната активност се среща с другите народи, главно турския и гръцкия, не само в областта на стопанската конкуренция, но и в полето на просветата и националната чест. Израз на това стълкновение беше и Паисиевата история.
Занаятчийските организации /руфети/ бяха първите организационни прояви на нашето Възраждане. Те сложиха началото на нашата демокрация не само чрез вътрешното си демократическо устройство, но и чрез борбите, които тези организации водеха срещу самодържието и произвола на чорбаджиите за овладяване на общинското самоуправление, на училищните и църковни настоятелства." 
     Не само пушката и сабята доведоха до българската свобода.