Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
<script type="text/javascript" language="javascript1.2" src="http://www.usmihnat.com/res/js/embeded.js?lang=bg"></script> <noscript><a href="http://www.usmihnat.com/"><b>http://www.usmihnat.com/: Усмихнат сайт - щастливи потребители! Късмет за вашият уеб сайт!</b></a></noscript>
Автор: pilinci Категория: Лични дневници
Прочетен: 2057580 Постинги: 129 Коментари: 1027
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 "Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не и отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”   Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог: - Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение. И внезапно чул Иван тих глас Божи: - Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна на съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея духа на богиня дух и външността и ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.   - Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена? - Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро. Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му? Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря. Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.   Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала: - Защо ме гледаш така внимателно, Иване? Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл: - Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих… - Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих. “Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.” И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.   “А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя цветя, за да не се излагам пред богинята.” Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той и купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена. Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед. “Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”   И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната. Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала: - Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници. - Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван и отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш. Съвсем изумена, Елена го попитала: - А ти? - Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.   Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето и от щастие сияло, очите и блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна. “О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”   - Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си. А развълнуван той седял, не знаел как да и каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил: - Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна. Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.   “ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук."                              Владимир Мегре
Категория: Тя и той
Прочетен: 294 Коментари: 0 Гласове: 3
"... Туй, що устата посере, нищо не може да го изпере
Радой Ралин"
Категория: Поезия
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове: 2
 Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
  МАМА – написа бавно,
сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.  
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
  Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
  То искаше прегръдка нежна,
чиста, във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
  На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
  Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има - дари със майки клетите деца!  
...И тука и поета се разплака, от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака, жадуваните майчини ръце...  

Таня Илиева
Категория: Поезия
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 24.11.2018 20:02
22.11.2018 09:29 - На мама
 Голяма мъка с това гърне, ви казвам.
Гладен ли е - казва, 
Жаден ли е - казва.
Иска нещо ли - ма, няма проблеми, казва си, дори на два езика. (Майчин, щото бащата няма думата, и разговорен - български).
Абе, играе му се с някого -казва си.
Е, пусто лайно, не си го казва. К"во да го правим това човече? 😀 
Ми, като почне ясла? Ще му мият ли дупето, ще го подсушат ли, ще му запашат ли потника в гащите..

Главоблъсканица на една майка, с първо чедо - единствено и неповторимо. На мама най-хубавото. 
Да, да. Знам я тая приказка за вранчето.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове: 2
image Кое прави човек бездушен? Кое го прави сляп за страданието, за болката, за смъртта на живи същества? Кое му позволява да спи спокойно, когато над главата му умират живи същества в агония?  Това са риторични въпроси и никой, никой не може да отговори...   В нашата страна животът на живите същества не струва и 5 стотинки и това е така не защото на някакви институции не им пука, а защото на нас хората не ни пука.    Ние сме тези, които затварят отдушниците на сградите, с пълното съзнание че вътре има живи гълъби и други животни, които няма от къде да излязат.    Ние сме тези, които спокойно вечерят със семейството, докато над главите им се гърчат в агония живи същества.    Ние сме тези, които нехаем за чуждия живот, ако го носи животно, което не харесваме или от което се страхуваме.    Разбира се, става въпрос за част от нашето "общество", но огромна част.   При санирането на сградите или при текущи ремонти, хората извършващи ремонтите затварят с мрежа отворите на отдушниците, оставяйки по този начин птиците в капана на подпокривното пространство.  Това става с ясното знание на етажната собственост, залага се в проектите за ремонтните дейности и се калкулира в стойността на ремонта.  По пътя на проекта множество хора одобряват параметрите на ремонта. След това работниците извършват дейностите под ръковоството на техническия ръководител. За труднодостъпните места отвън се налага и алпинисти да се спускат с катераческа екипировка. Толкова много хора по пътя към края...      С дни продължава агонията на съществата затворени вътре без възможност да излязат заради мрежите. Понякога при санирането отворите направо се затварят с изолацията и така спира и достъпът на въздух и светлина.    Без храна и вода обезумелите птици се блъскат в замрежените отвори в отчаян опит да излязат. Малки и яйца, чиито родители не могат да влязат, бавно гаснат. Отвън родителите на тези малки се блъскат на свой ред в мрежите, отчаяно опитвайки се да изпълнят родителския си дълг и да се погрижат за малките си. Нима ние хората не правим същото, когато малките ни са застрашени? Нима животат не е ценен за всеки, който го носи?   Голяма част от съседите в блоковете, в които това се случва, абсолютно са наясно какво е положението и че горе има живи птици. Това става ясно от разговорите ни с тях. Мнозина се опитват дори да възпрепятстват изваждането на останалите живи, ръсейки закани и обиди спрямо хората, които не се поколебават да влязат и извадят живите гълъби. Някои лъжат, че са проверили и няма, с цел да ни откажат незнайно защо, като от тях не се иска нищо повече от това да дадат достъп.   
  1. И знаете ли кое е най-силният аргумент пред побеснелите съседи, които всячески се опитват да попречат? Миризмата. Това че ще мирише от разлагащите се трупове е единственият аргумент, който чуват. Не агонията, не мъчителната смърт и не страданието. Миризмата. 
  Снимките, които ще видите, са доста цензурирани. Най-тежките и брутални гледки умишлено са спестени. Надяваме се тези гледки да ударят в мозъка хората, които не си дават сметка какво зверство извършват. Може би като ги видят ще осъзнаят... НЕЩО. Може би.   Разбира се, хора като доброволците на ДЖ не могат да помогнат на всички зазидани по този брутален начин гълъби. Няма как да обикаляме цялата страна, защото това се случва непрекъснато и навсякъде. Няма и как да се погрижим за всички блокове в София. Ако имате такъв случай, помогнете с каквото можете Вие! Не е трудно, стига човек да има достатъчна доза желание и увереност, че прави правилното нещо, СПАСЯВА ЖИВОТ.   За едни най-обикновени гълъби. За един най-обикновен ЖИВОТ, който диша, движи се, живее трудно и отглежда потомството си. Не се иска нещо повече от нас хората, освен да не пречим на ЖИВОТА и да го виждаме, когато е пред очите ни...

Любомила Кривошиева
Дивите Животни
Категория: Регионални
Прочетен: 1383 Коментари: 0 Гласове: 3
 .... Аз имам антитеза.
И тя гласи, следното :

Домът е там, където си щастлив,
седейки сам, със себе си,
без да се чувстваш самотен.
Това е домът.
Всичко останало, е зависимост.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове: 2
 Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 

 

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

 

Д. Дебелянов

Категория: Поезия
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
image СИСТЕМАТА НИ УБИВА Видях го да стои от страната на пътя, едвам крепящ се да не падне. Спрях и отидох при него. Дядо Димо, така се казва мъжът, който стоеше в безпомощно състояние днес до пощата, хванат за една кола и с треперещи крака. Попитах го дали всичко е наред и има ли нужда от лекар. Нищо не разбрах от думите му, защото говореше много трудно и неразбираемо. Звъннах на 112 и поисках да пратят полиция, за да бъде прибран ако е изгубен. Пуснах и апел в групата за помощ, за разпознаване ако някой го познава. Така започва историята ми за продажната ни система и за този предаден човек.          Роден през далечната 1940 година, горд българин, военен командир с голям пагон, който е служил за родината си с цялото си сърце. Изгледал двама сина - двама. Димо - така се казва, един от хората създали нашата страна, което още личеше единствено по снимката на личната му карта, с пагон и наперен мустак. А сега????           В безпомощно състояние на центъра на града, отишъл да вземе мизерната си пенсия с такси, защото живее далеч от пощата и има прекаран инсулт, който му затруднява движението и говора. Защо ходи той, ще попита някой? Ами защото този човек е изоставен сам да се оправя, от страната, на която е служил, от децата, които е отгледал - двама сина, нали помните?! Отишли на гурбет в Германия и зарязали болния си и самотен баща. Този човек изглеждаше, като просяк. Със скъсани обувки, извехтели дрехи, некъпан от поне една година, не ял нормално неясно от кога, неизпран и тънещ в мизерия, но борещ се с живота и за своето оцеляване. Захвърлен от системата, от децата си, никому ненужен в празния апартамент, но ГОРД и непоклатим.           Предложих му помощ да го настаня в старчески дом и да плащам настаняването му, за да живее нормално и да се грижи някой за него, но единственото, което той направи е да ми покаже едничкото, което му е останало, неговата гордост и с високо вдигнат пръст ми каза, НЕ, аз ще се оправя, извикай ми такси. Още съм разстроен от тази среща с този човек днес. Още не мога да проумея как е възможно това да се докарат такива хора до това положение, в тази продажна страна. Как е възможно да зарежеш човека, който те е създал и изгледал - двама сина?! Не разбирам!!!!!!!!           Полицаите извикаха линейка да го транспортира до тях, взех стол от близкия детски магазин да седне, защото едвам се държеше на краката си, но като един български воин, не признаваше, че има нужда да седне. Звъннах на директорката на социални грижи Павлина Делчева, която пое ангажимент още утре сутринта да изпрати социалните у тях и да помогнат с каквото могат. Негова комшийка написа във фейса, че дни по-рано го е намерила паднал, не можещ да си отключи вратата. За сега е у тях и е добре, но до кога? До следващата пенсия или до смъртта?            Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.............. :(  
Янко Янков
Категория: Лични дневници
Прочетен: 188 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 09.11.2018 20:06
Драги читатели, от известно време, насам, социалните мрежи "гъмжат" от гръмки заглавия, подканящи нас, гражданите на Република България, да се вдигнем на протест, в неделя.
Протестът, ще е срещу правителството на ГЕРБ и решенията, които то взима ( и не взима ).
През последните, няколко дни, нещата, съвсем ескалираха, обявявайки, че ще плащаме повече, за автомобилите си. Така било в Европа. Време, било,  в България, да се плащат данъци, като в Европа. Никой не казва, обаче, че доходът на българина, НЕ ОТГОВАРЯ, дори на минималния доход, на един европеец. 
Ще премина на въпроса : Колко от Вас, смятат да присъстват, физически, на този протест? Кои от Вас, няма да присъстват, и защо?
Старт.
Категория: Политика
Прочетен: 2077 Коментари: 8 Гласове: 2
image⚠️ #БАБХ ОТНОВО СКАЧА СРЕЩУ ЗАЩИТНИЦИТЕ НА ЖИВОТНИ   Поредният пример защо е крайно време  фунцията на Българска Агенция по Безопасност на Храните като контролен орган на хуманното отношение към животните (ЗЗЖ И ЗВМД) да бъде отнета и предадена на тези, които могат да я изпълняват:   Този път са си наумили да затварят клиниката на Организация за защита на животните "Четири лапи"!   Ето какво пише организацията:    "Мили приятели, от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) започват открита война с нас. За втори път в рамките на четири месеца проверяват клиниката ни в Банкя, като и двата пъти не откриват никакви нарушения, но въпреки това изпращат невярна информация до медиите за “редица” нарушения.    Целта е ясна: да затворим клиниката, да не предлагаме безплатни кастрации и лечение на бездомни животни, да не намираме дом на пострадали кучета и котки и най-вече - да ни сплашат, за да не критикуваме дейността на агенцията и безумията, които твори. Не си замълчахме, когато в Странджа се избиваха животни, не си замълчахме, когато искаха да убият кравата Пенка, не си замълчахме, когато избиха птиците в зоопарка, не мълчахме и когато не пускаха Масуд и Терез да заминат за Холандия. Няма да замълчим и сега. БАБХ трябва да се промени, за да изпълнява адекватно ролята си на контролен орган за спазване на Закона за защита на животните. Дори и това да означава оставки и промяна на ръководството на агенцията.   #БАБХоставкикога"
Категория: Лични дневници
Прочетен: 187 Коментари: 0 Гласове: 0
image 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 0
 Спорт за едни, екзотика за други и нещо като среща с „извънземна” за трети. В това, че жените са малко като НЛО за мъжете, няма две мнения. Непрекъснато ги търсим и пращамесигнали, ама те или не ги приемат, или не ги разкодират правилно. След години неразбиране на посланията ни, понякога се случва да забравим, че сме обвързани за питомна „извънземна” и започваме да гоним дива такава, като се опитваме да осъществим „близки срещи от третия вид”, тип флирт.

Често нямаме смислено обяснение защо си търсим контакт с непознат разум от друга битова галактика , при положение , че може да се заиграваме с домашното НЛО (най-любимата и обичана).

Мисията флирт протича, горе-долу, така:

Осъществява се на житейски космодруми като бар, мол, улица, работа, магазин или различни семейни сбирки. Откриваме си „суперновата звезда” и вместо тя да избухне, ние го правим. Започваме да гравитираме около нея, като, особено в малките часове, това е съпроводено с липса на земно притегляне… заради напитките. Започваме да изпращаме сигнали. Първото ниво е хвърляне на влажно-жадни погледи тип „белтък”, като целта на цялото пулене е да бъдем забелязани. След като имаме успешно осъществен зрителен контакт и лека усмивка тип Мона Лиза, се минава на второ ниво. Привеждане в „търговски” вид: засукване на вежди или мустак, ръчно оправяне на прическа, гладене без ютия на дрехите, сваляне (или слагане) на детайла „брачна халка” и финални стайлинг щрихи, като почистване на рамене от пърхот. Трето ниво е вербално и е по метода на красноречието.

image Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos

Започваме разговор с прочистено гърло и „оригинални” авторски лафчета. 

„Красива си като мъглявината Андромеда!”, „Виж колко е красива Алфа от Кентавър (ако мацката не загрее какво й говорим, пробваме с Луната, Вечерницата или някаква преминаваща комета), „Искам да потъна в Млечния ти път!”- това са примерни лафове на по-романтичните.
„Знаеш ли, че са като две големи планети…ъъъ…очите ти!?”, „ Погледът (деколтето) ти е като черна дупка, потъвам в него!”, „Имаш хубави крака. Кога е скачването?”, „Искаш ли да видим обратната страна не на Луната, а на кревата?”… а това е примерно „творчеството” на по-директните.

И, ако имаме късмет, от „звезди джуджета” се превръщаме в „О, слънце” за известно време.

Ако пък закачките се провеждат на някакво семейно тържество, всичко приключва позорно след сигнали от родовия екипаж: командният център – Милото и кораба-Й-майка, демек тъщата. Тъщата ни гледа ултравиолетово с повече радиация, а сигналите на половинката са полукодирани: „Шшшшш, ало Хюстън май имаме проблем !”, „К’во я зяпаш тая, бе астроном?” до неавторитетното „Пали совалката и марш в кухнята, че свърши салатата!”. Целта е една – да се прекрати покоряването на другата „Венера”.

Флиртовете траят понякога секунди, особено ако началото с лафчетата е било прекалено клиширано. Има и мисии за по няколко часа (със или без скачване на модулите на космическите станции) и такива за по няколко години (тук скачването е с подпис пред полуизвънземно изглеждаща общинска служителка, след излизане от орбита и „овър” на старата връзка).

Защо флиртуваме? По принцип ни е кодирано в ДНК-то, но понякога си е просто за спорта. Има и случаи като в приказката за пиенето – флиртуваме или от мъка, или от (до) сутринта. Да се харесаме, да се доказваме, да погалим мъжествеността си, да покорим непознати територии, да видим как е извън нашия космос или просто, за да не скучаем. След годините битова безтегловност вкъщи, ни се приисква да си направим някой тест за мъжественост с нови звезди. Но, в по-голяма част от случаите, си е чиста доза чесане на егото.

Повечето от нас обаче си обичат „базата” и след краткия егоцентричен полет си кацаме с удоволствие на познатото летище…

 

image Източник: http://ladyzone.bg/
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1868 Коментари: 0 Гласове: 3
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: pilinci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2057580
Постинги: 129
Коментари: 1027
Гласове: 437
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол